худ. Н. Овечкин

Първата картина ни връща в края на XIV век, когато българските земи попадат под османска власт. Унищожена българската държавност. Народът е подложен на експлоатация, асимилация и изселване. Османската власт налага много данъци. Най-тежкият от тях е кръвният данък /девширме/. Периодично от християнските семейства се вземат момчета, които преминават сурово обучение, приемат исляма и постъпват в еничарския корпус – елитната армия на Османската империя.

худ. Н. Овечкин

Воден от стремеж към свобода, българският народ организира множество бунтове и въстания. Върхов момент в борбата за национално освобождение е Априлското въстание от 1876 г. На преден план са изобразени двама национални герои. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище, а учителката Райна Попгеоргиева ушива знамето и извезва символа на българската държавност – златният лъв и мотото „Свобода или Смърт“.

Срещу въстаниците се изправя обучена и модерно въоръжена османска армия. Въстанието е жестоко потушено. Загиват около 30 000 невинни българи, а стотици селища са опожарени и разрушени.

худ. Н. Овечкин, В. Лемешев

Жестокото потушаване на Априлското въстание предизвиква силен обществен отзвук. Българската кауза привлича вниманието на Европа и света. Политици, учени и писатели изразяват своята съпричастност. Европейската преса публикува хиляди статии, а в Русия се провеждат масови митинги, като този в Санкт Петербург. Събират се помощи и се изразява готовност за подкрепа – дори с оръжие.

худ. Н. Овечкин, И. Кабанов

След дипломатическия неуспех за мирно решаване на конфликта на Балканите, на 24 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Османската империя. През месец май към Русия се присъединява и Румъния, през чиято територия руските войски се придвижват към българските земи.

В нощта на 26 срещу 27 юни 14-а пехотна дивизията на ген. Драгомиров преминава река Дунав край Свищов и освобождава града. Тази блестящо изпълнена операция бележи началото на широкото настъпление на руската армия на Балканите.

худ. Н. Овечкин

В състава на руската армия е включено и Българското опълчение. На 6 май в Плоещ, Румъния на опълченците е връчено Самарското знаме, което се превръща в символ на войнска чест и героизъм.

На 31 юли край Стара Загора опълчението получава своето бойно кръщение. В героичното сражение загиват петима знаменосци, между които и подполковник Калитин, изобразен на картината, но знамето е спасено.

худ. Н. Овечкин

Последната картина пресъздава един от най-значимите моменти във войната – боевете при прохода Шипка. Срещу 7 500 руски войници и български доброволци, начело с генерал Столетов се изправя 27 000-на турска армия, командвана от Сюлейман паша. Между 21 и 26 август 1877 г. се водят ожесточени сражения, в които защитниците проявяват героизъм и саможертва. В критичния момент, когато свършват боеприпасите, на помощ идва генерал Радецки. Защитниците удържат позициите и спират настъплението на противника.
Победата при Шипка дава възможност на руското командване, след два неуспешни опита, да подготви Трети щурм за освобождението на Плевен.

Дали е успешен този пореден трети опит, ще разберете в най-живописната зала Панорама.

Зала Панорама представя Третия щурм за освобождението на Плевен, проведен на 11 и 12 септември 1877 г. В сражението към руската армия се присъединява и 35 000 румънска армия, под командването на княз Карол I.

Вие сте на бойното поле, където отряда на генерал Скобелев атакува турските позиции.

художници: Н. Овечкин А. Чернишов, М. Ананиев, И. Кабанов, В. Есаулов, А. Троценко, Ю. Усипенко, В. Шчербаков, Г. Есаулов, В. Лемешев, В. Таутиев, Хр. Бояджиев и Д. Дончев

Панорамното изкуство съчетава живописно платно, предметен план, специално осветление и звукови ефекти, за да създаде усещане за реално присъствие на бойното поле. Лененото платно е дълго 115 метра и високо 15 метра, нарисувано от 13 художници само за 4 месеца. Под него макетът на терена имитира земната повърхност и усилва въздействието, като създава илюзия за дълбочина от 12 км, така че зрителят се озовава в центъра на бойните действия.

Приближете се за да разгледате отблизо. Намерете града и тръгнете по часовниковата стрелка, като се ориентирате по снимките в приложението.

Плевен по това време е важен административен и търговски център с население около 17 000 души. В началото на войната градът не разполага с укрепления и е охраняван само от една пехотна рота.

На 19 юли 1877 г. Осман паша с армията си заема Плевен, като изпреварва с няколко часа Западния руски отряд. Той използва естествените височини около града и го превръща в непреодолима крепост.

Петмесечните сражения, известни като „Плевенска епопея“, са сред най-значимите по продължителност, брой участници и дадени жертви, и имат решаващо значение за успешния изход на войната.

Третият щурм започва в 15.00 часа на 11 септември 1877 г. Османската армия наброява около 35 000 души, а съюзническите руско-румънски сили около 83 000. Сражения се водят на три участъка.

На източния участък при село Гривица се водят тежки боеве от обединената руско-румънска армия. Това е първото участие на младата румънска армия в голямо сражение. С подкрепата на два руски полка е превзето едно османско укрепление, но без да е постигнат решаващ пробив към Плевен.

На централния участък при село Радишево са съсредоточени основните руски сили. Въпреки героичните им усилия, османската отбрана не е пробита и сраженията приключват още същия ден. Битката е наблюдавана лично от император Александър II и княз Карол I от близкия хълм.

Най-успешно се развива атаката на южния участък, където е построена Панорамата. Вие сте в центъра на бойното поле и наблюдавате настъплението на 13 000 отряд на генерал Скобелев срещу османските укрепления „Кованлък“ и „Исса ага“. Въпреки силния обстрел, военните преодоляват откритата местност с цената на половината от състава си. Оттогава долината остава в историята като „Мъртвата долина“.

По време на войната руските и румънски медици играят ключова роля. Сред тях са д-р Пирогов, неговият ученик д-р Склифосовски, терапевтът д-р Боткин, д-р Карол Давила. В корпуса участват лекари, фелдшери, милосърдни сестри и за първи път санитари-носачи. Техните усилия спасяват живота на хиляди войни.

Доброволна помощ оказват и местни българи – с каруци и магарета извозват ранените до медицинските пунктове и доставят вода, храна и боеприпаси.

Генерал Михаил Скобелев, наричан „Белият генерал“, е изобразен на бял кон, в бяла униформа и сабя в ръка. Едва 34-годишен, той е най-младият генерал в руската армия и се ползва с голям авторитет сред войниците си. Картината улавя критичния момент, когато Скобелев лично повежда отряда в ръкопашен бой, превзема укрепленията и достига на крачка от града. Той се нуждае от подкрепления, за да продължи настъплението, но командването не оценява пробива и му заповядва отстъпление. Въпреки че отблъсква пет контраатаки, отрядът е принуден на следващия ден да се изтегли. Загубите при Третия щурм са огромни – около 13 000 руски и 3 000 румънски убити и ранени войници и офицери.

След поредния неуспех обединената руско-румънска армия сменя тактиката и преминава към блокада на града, ръководена от генерал Тотлебен. Блокадната линия е разделена на шест участъка с обща дължина 50 км. В края на октомври, след успехите на руската лейбгвардия под командването на генерал Гурко по шосето Плевен-София, блокадният пръстен е окончателно затворен. В продължение на 45 дни Плевен е напълно изолиран, а гладът и болестите изтощават турската армия. Осман паша е изправен пред избор – да се предаде или да опита пробив към София. Той избира второто и на 10 декември 1877 г. напуска Плевен с войската си. В долината на река Вит, на 7 км западно от Плевен, се води последното сражение, изобразено в следващата зала.

Заповядайте надолу по стълбите и следвайте стрелките.

художници: Н. Овечкин, А. Чернишов, И. Кабанов, М. Ананиев, В. Есаулов и Г. Есаулов

През нощта на 9 срещу 10 декември, Осман паша напуска Плевен в посока София. Той разделя армията си на две дивизии. Между тях разполага обоза с ранените и около 300 турски семейства. Рано сутринта първа дивизия започва преминаването по моста при река Вит. Турците атакуват VI-и блокаден участък и превземат двете защитни линии на гренадирския корпус, командван от генерал Ганецки. Руско-румънската армия включва резервите си, по обяд притиска турците от три страни и им нанася решително поражение.

На моста на бял кон е раненият Осман паша. Той е отведен в малката караулка вдясно от моста. В 14:00 часа вдига бял флаг и се предава с 40 000 армия.

Какво се случва във военната караулка ще видите в последната зала.

худ. Н. Овечкин, А. Чернишов

В караулката до моста на река Вит, раненият паша обявява пълна и безусловна капитулация пред руски, румънски и турски офицери. Осман паша подава на генерал Ганецки своята сабя, украсена с диаманти – награда от султана. На следващия ден в знак на уважение към военния му талант, сабята му е върната от руския император Александър II.

След пет месеца ожесточени сражения Плевен е освободен. Убити и ранени са около 31 000 руски и 4 500 румънски войници и офицери, а от турска страна – около 23 000.

худ. Н. Овечкин, А. Чернишов

Победата при Плевен е преломен момент за изхода на войната. Обединената 120 000 руско-румънска армия продължава настъплението си. Румънците действат в Северозападна България, а руската армия преминава Стара планина при тежки зимни условия с помощта на българи – водачи, преводачи и разузнавачи.

Освободени са София и Пловдив, овладян е лагерът при Шейново. На 31 януари е сключено примирие в Одрин, а на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският договор. След пет века България се връща на политическата карта на Европа като свободна държава.

Музеят притежава най-богатата в България колекция от оръжие от Руско-турската война 1877-1878 г. В залата е представено въоръжение на руската, румънската и османската армия, както и лични вещи на войници, открити край Плевен.

С това обиколката приключи.
Каним ви да разгледате и временните експозиции на музея.
Благодарим Ви за посещението и Ви очакваме отново!